Така де, този пост не е като останалите ми, но това вече ме побърква... Истина е, че и аз не съм безгрешен и дори често допускам някои грешки, но стига с това "незнам" ! Питат някого из форумите, след което той ти отговаря чисто и просто "незнам".

П: От колко време си регистриран тук?
О: Незнам!

П: Какво мислиш за социалното положение на страните от третия свят?
О: Незнам!

П: Да ти е известно през коя година падна правителството на Жан Виденов?
О: Незнам!


СТИГА, Не знам дали знаете, но се пише "не знам" - разделно. Вече ми се иска да извикам с все сила "Не" се пише отделно от глаголи!, или пък да поставя огромен трансперант на централно място "Не" се пише отделно от глаголи! или пък цял сайт с мотото "Не" се пише отделно от глаголи!. Нека не създаваме (както виждате "не" се пише отделно от глаголи, както е с "не създаваме") нови думи в българския език! Ето малко правила за писане на частицата "не":

ЧАСТИЦАТА “НЕ” СЕ ПИШЕ СЛЯТО, КОГАТО:
1. Когато след частицата “не” следва съществително, прилагателно, наречие, сегашно деятелно причастие, минало страдателно причастие:
Например: неистина, недобър, невероятно, неискащ, необут, ненаписан
2. Когато с отрицателната частица се образува ново значение, противоположно на основното:
Например: чута ­ нечута, изтрита ­ неизтрита
3. С миналите свършени деятелни причастия, когато те изпълняват служба на определение:
Например: Непозналите печелившите числа ще опитат пак.

РАЗДЕЛНО ПИСАНЕ ПРИ ЧАСТИЦАТА “НЕ”
1. Отрицателната частица се пише отделно от глаголи:
Например: не искам, не мога, не знам, както и от деепричастията: не искайки, не можейки, не знаейки
Но!: Когато частицата не влиза в представката недо- или нена-, се пише слято:
Например: недовиждам, ненавиждам, недовиждайки, ненавиждайки
2. С миналите свършени деятелни причастия, когато те изпълняват служба на сказуемо:
Например: Учителката не одобрила писмената работа.
3. При минали несвършени деятелни причастия:
Например: не играел, не живеел

Отговорът е лесен! Чалгата унищожава българската музикална култура!

Това не е просто творчеството на вековния ни поробител, това е музиката, която води любителите си към културна пропаст – пълно изпростяване и повличане по фалшиви, порочни морални ценности.

Човекът е същество, което отдавна е загубило първичността си и обогатило съществуванието си с културна обвивка. Музиката е само едно от измеренията и.

Това каква музика слушате, често може да определи и състоянието на вътрешният ви свят и културното ви ниво.

Защо чалгата говори за ниско ниво на култура?

1. За да се напише текст за чалга, са нужни не повече от 15 минути и бутилка шампанско (за да отпразнуване великото си произведение).
2.  Мелодиите, колкото и примитивни да са, са крадени.
3.  Стереотипите на чалгата са ориенталските ритми, безмозъчността и силикона.
4. За да прикрият ужасните си гласови данни чалга певиците използват телата си – последна дума на пластичната хирургия, това е и причината чалга изпълнителите от мъжки пол да не могат да надминат женските в бранша, освен ако около тях не се намира изпълнител от женски пол, или говорим за Азис (ако изобщо можем да приемем това същество за част от мъжкия пол, но той привлича феновете по друг начин). С други думи чалга феновете отиват да гледат сеир.

Чалгата води до:

• смешни начини на обличане
• изпростяване
• изпедерастяване
• склонност към други анормални и аморални действия

С други думи: Чалгата ви превръща в шибан идиот!

Ей, ей, ей... то не беше спор, разпра, титаничен сблъсък... Македония е БЮРМ (Бивша Югославска Република Македония), Македония е Вардарско, Македония е всякаква, но не и България... но това за друг път.

Та да припомня, че Гърция най-учтиво не допусна македонската натовска кандидатура, заради името на западната ни съседка, според "братята" гърци Македония трябва да смени името си, защото съответства на област в Гърция. Бяха изказан десетки предложение, последва гняв от македонска страна и после всичко премина в постоянни докачки и разпри (Гърция настоя да не се изписва името "Македония" на олимпийските игри в Пекин през тази година, после реши да не доставя пратки от Македония, където до "Адрес" на подателя гордо се мъдри името "Македония", гърците не считали че такава държава съществува, за тях правилното име би трябвало да бъде Северна Македония, Вардарско или БЮРМ).

Разбирам ги.
Оценявам решението им,
споделям го!

Да точно така! Македония се нуждае от ново име! Новото име ще застраши македонизма и ще поразклати вече почти утопичния култ на македонците към древната Македония на Александър Велики, който някога се опитал да постави на колене пред себе си целия свят.

Дъжд от имена се стовари над Македония, отвориха се хиляди дискусии
и сред чужди,
и гръцки,
и македонски политически кръгове,
и сред обикновенни хора,
и в интернет пространството,
и по вестници, радио, телевизии... медии

и ето появи се Матю Нимиц с пакета си от идеи. Той предложи компромисен вариант за решаване на спора между двете държави - "Република Северна Македония". Според Матю, това название би трябвало напълно да удовлетворява изискванията и на двете страни в конфликта.

Добре де, постарало се е ООН-то (чиито посредник е Матю Нимиц) да измисли чисто ново име, и докато Гърците явно взеха да се съгласяват, а Македонците все още се дърпат и човек да рече, че и те ще склонят глава. Оставете това...

                                                      ... въпросът е:

                                                                                Това име подходящо ли е от българска гледна точка?

Да това е въпросът който трябва да ни вълнува, вместо да стоим и да се пулум,
                                                                                                                                                       чудим,
                                                                                                                                                                    бездействаме
докато "братята" гърци "оправят" Македония.

НЕ, не е подходящо! И защо?

Защото същото това чудно звучно име показва цяла Република Македония, като васална област на Гърция.

Географската област Македония се съдържа в пределите на три държави - България, Р. Македония и Гърция. Гърция има южните части, България - източните, Р. Македония всички останали. Това прави ли Р. Македония "северна", а прави ли частта от Македония (географски погледната) в Р. Македония "северна", отговорът тук е противоречив:

ДА!

... но от гръцка гледна точка, след като те имат Южна Македония (част от геогр. област). ДА за Гърция, Р. Македония е "Северна Македония". Но Северна ли е Р. Македония за нас, след като се намира на запад, а Източна Македония (геогр. област) е в България?

НЕ!

За България Р. Македония е Западна Македония!
И всичко, но не и "Северна Македония"!

Дори географски погледнато името би трябвало да е "Северозападна Македония"...

Хубаво, да я кръстим "Северна Македония", това не давали право на Гърция един ден да предяви претенции към коренът на населението в Р. Македония и на територията и, след като тя се назовава "Северна Македония", а Гърция вече има област с името "Южна Македония"? По този начин се изключва съществуването на "Западна Македония", която е част от България, орязва се възможността на за "обединение" (или както си искайте го наречете).

Питам се, ще видим ли нашите управници да възразяват на името "Северна Македония", ако то бъде прието, ще подкрепят ли кандидатурата на потенциалната бъдеща Р. Северна Македония в НАТО, кога най-сетне ще ги захапем македонците за глупостите в учебниците им по история и накрая най-важното:

ИМАТ ЛИ ИЗОБЩО НЯКАКВА ПОЛИТИКА ОТНОСНО МАКЕДОНСКИЯ ВЪПРОС?

Дано да имат.

Наскоро погледнах "Българските хроники" на С. Цанев, е нищо особено, все пак е писана от драматург и по-голямата част от писаното е измислено или написано твърде емоционално, но все пак е интеренска като художествена литература и като извори които са посочени и цитирани в нея.

Това са части от 2 странички от книжката, в които са сравнени 2 документа (пак да кажа, част от писаното са си съчинения на автора с курсив съм подчертал цитати от истински източници, събитията които са описано са истински - дори и в неподчертаната част) и двата писани горе-долу по едно и също време.

---

Докато от Лобната скала хвърляли еретиците или режели хулните им езици, или непослужните им уши, или жигосвали лицата им с нажежени железа,
       , докато унгарците превземали Видин и отвеждали в плен цар Иван Страцимир,
       , докато тръгналият уж да се бие с турците савойски граф Амадей VI превземал прословутите ония наши градове Ахтопол, Аполония, Анхиало, Месемврия и Емона, и те, по стара традиция, сами му се предавали
       (Само някакво си там Колокастро не се предало, а сражавало, тогава графът завзел крепостта с пристъп и нарязал на парчета жителите и);
       , докато Тоган бей сочел на север към Търново и викал на аскера си: Върви, нападай, коли, разрушавай, пали и разграбвай, а жените и децата зароби! -
        през същото това време в това същото Търново, откъм новоиздигнатия от царя Александър палат (царството му рухвало, а той нов палат си издигнал!) се чувало нежно пеене, като че ли пеели ангели небесни, и към палата бавно и тържествено пристъпяли хора, облечени в пищни златотъкани одежди, по които проблясвали скъпоцени камъчета -
         а в тронната зала на новоиздигнатия палат, седнал върху златен трон ги чакал цар Иван Александър със златна корона на главата, в обшита с бисери мантия, със златна огърлица на шията  и гривни на ръцете, с пурпурен пояс и препасан на бедрото златен меч, в дясната си ръка стискал скиптъра на царството,
          а с лявата си ръка държал нежната ръка на царицата, чудно красивата Сара, и тя седяла върху златен трон, и тя в обшита с бисери мантия и на главата със златна диадема, приличаща на лотос,
           от двете им страни върху златни трончета седели двамата малки Иванчовци – Иван Шишман и Иван Асен, и те със златни коронки на главичките и с малки жезълчета в ръчичките;
          от двете страни на шастливото царско семейство били наредени 77 пет-шестгодишни дечица, облечени в бяло – като ангелчета, и като ангелчета пеели:

Пристъпете, патриарси и светители,
монаси и иноци, съдии и боляри,
прости роби и свободни велможи,
целият църковен притч и цялото войнство -
погледнете сега, малки и големи,
победоносния български цар!

Нека с истинската песен прославим Бога,
който ни е дал велик воевода
и цар на царете – великия Иван Александър,
най-прославения между всички,
любезен и благоприветлив, и мощен в битки,
румен, доброзрачен и красив на вид -
със свити колена или правоходец,
гледащ сладко с очи на всички,
неизречения праведен съдия
за сивомаси и вдовици.

Никой от първите ни царе не ни се струва
такъв като тоз велик цар Иван Александър,
по своята военна мощ той ни изглежда
на втори древен Александър Велики,
а по своята вяра и благочестие
тай е втори свети Константин;
той хвана така всички свои врагове,
подложи ги под коленете си и установи
крепка тишина във Вселената.

Кой прочее, като е видял царя,
ще се върне скръбен в своя дом?

А ние пък, като му изплитаме
венци от радост, казваме:
Радвай се, български царю!
Радвай се, царю на царете!
Радвай се, от Бога избраний!
Радвай се, милостивий!
Радвай се, от Бога венчаний!
Радвай се, вишний!
Радвай се, от Бога пазений!
Радвай се, войноводче!
Радвай се, застъпнико на верните!
Радвай се, български славо и похвало!
Радвай се, царю Александре!
Радвай се, Иване!
Радвай се, граде Търнове!
Радвайте се негови градове и земи,
радвайте се и пак се сърадвайте,
тъй като имаме такъв цар!

("Похвално слово за цар Иван Александър")

А ней далеч от новопостроения златен палат, далеч от бляскавия Трновград, отвъд навъсения Балкан, в порутена някаква Божа обител, монах един незнаен, наречен Исая, над плаха свещичка наведен, от студ и от страх треперейки, скрибуцал с пачето перо върху белити полета на евангелието:

Никога ухо не е слушало и око не е виждало неволите и злочестините, що се изсипаха над всички нас.
Турците полетяха по цялата земя подобно на птици по въздуха. Едни от християните бяха изклани, други отвлечени в плен, а онези, които останаха, и тях смърт несретна ги покоси, защото погинаха от глад. Такъв глад наистина. Какъвто никога от създаването на света не е бивал и какъвто, Христе милостиви, да не настава никога вече.
Които пък се спасиха от тая напаст, те биваха изпояждани от вълци. Дене и ноще те нападаха и разкъсваха хората.
Уви! Какво прескъбно зрелище бе настанало! Опустя земята, лиши се от всичките си блага, погинаха людете, изчезна добитък и плодове.
Не остана княз или вожд, или наставник някой между людете, нямаше кой да ги избави и спаси.
И наистина живите облажаваха по-рано умрелите.

(Преписка на монах Исая. 1371г.)

---

На вас оставям да помислите, дали не сме на същото положение днес, след повече от 600 години.

xxx