Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Няма описание.
Автор: vanadisbg Категория: Други
Прочетен: 365929 Постинги: 38 Коментари: 326
Постинги в блога от Февруари, 2009 г.
Не може да не сте чули (а ако не сте, чуйте!), че западните ни съседи, които някой преди време (пък може би и те сами) нарекъл "македонци", са решили да ни отнемат българските военни гробища в Битолско:

Македонският владика Петър наредил да се направи обща костница с македонски паметник.

Всички кости на български офицери и войници, почиващи в български военни гробове, братски могили и военни гробища, трябва да бъдат препогребани и събрани в обща костница, върху която да стои македонски паметник, който да гласи: “В памет на насилствено мобилизираните македонски войници в българската армия през 1915-1918 г. и 1941-1944 г.”.

На територията на Преспанско-пелагонийската епархия се намират десетки хиляди български офицерски и войнишки паметници, масови военни гробища и братски могили.

Какво се цели с този вандалски акт срещу българските паметници? Защо това се върши с българските гробове? На територията на Р. Македония има достатъчно чужди военни гробища и братски могили - сръбски например и немски, и руски. Разбира се ударът е срещу българските военни паметници, защото според македонистката историография и идеология през двете световни войни, българите (наречени "татаро-монголи") нападнали безжалостно македонския народ, който братски съжителствал със сърбите на тяхна територия, не стига това ами българите (да им се невиди на "татарските псета"!) мобилизирали хиляди македонци насила, за да се сражават срещу своите за тяхната "мръсна монголска кауза"... те горките от няма на къде го направили и смело загинали в боевe с братския сръбски народ...



Само поради факта, че доста от нас имат роднини, които са загинали там, ни дава право да гледаме на това вандалско решение като на гавра с българската памет. Там лежат костите и на мой роднина, роден във Варненско, на другия край на България. Западните ни съседи обаче, решават, че той трябва да стане македонец, за да си изпълнят идеологическите, македонистки шашми. "В памет на насилствено мобилизираните македонски войници", а човекът който лежи там е бил български царски офицер.

Поредният македонски вандализъм цели да бъде премахната следата от българите, сражава ли се за свободата на Македония. През войните македонците (които тогава си били баш българи) погребвали загиналите български войници в църковните дворове. Не правили това, защото били православни, там са загивали и сърби и руси и други източни християни, но само българските войни били погребвани в дворовете на църквите, защото там се погребвали и мирните граждани. Хората от македонските земи, българите от там, искали братята им от Мизия и Тракия, загинали за свободата им да бъдат погребани близо до собствените им прародители.

Без кръстове и имена, те няма да бъдат запомнени. Ако сега на тия кръстовете и плочи и белите камъни на могилите пише "Иван Христов", "Георги Михайлов", "Спас Ненов", то на общата костница няма да има нито едно име, а със сигурност ще ви уверяват, че там са тленните останки на "Ванче Христовски", "Георге Михайловски" и "Спасе Неновски". Всякакви снимки на някогашните гробища ще бъдат обявени за фалшификати. Така например, преди години македончетата имаха амбиции (в доста случаи ги осъществиха) да сменят имената на починали хора, става дума за ония македонци, които са се смятали за българи и разбира се са имали изцяло български имена.

Владиката Петър, който стана известен с влагането на авоарите на Македонската православна църква в битолската финансова пирамида “ТАТ”, е с подчертано негативно отношение към България. Вероятно точно по тази причина западните ни братя са решили да започнат тия експерименти в неговата митрополия. По Петрово решение български туристи, посещаващи църквите в епархията, трябва да искат специално разрешение от канцеларията на владиката. По негово настояване в църквата “Св. Георги” в село Цапари, Битолско, не бе допуснат екипът на Мартин Карбовски. Същия Петър български туристи, посещаващи църквите в епархията, да искат специално разрешение от канцеларията на владиката. По негово настояване в църквата “Св. Георги” в село Цапари, Битолско, не бе допуснат екипът на журналиста Мартин Карбовски. Същия Петър отказва да приема на работа свещеници, завършили Семинарията в София, като не прилага същите стандарти например за свещеници, завършили в Букурещ.

В същото време макетата се стремят към ЕС и НАТО.

Какво правим ние?

Най-напред къде е Българската православна църква? Те трябва незабавно да вземе силна позиция срещу действията на владиката Петър, който доста учудващо за духовно лице се изявява доста активно и в светските дела. Православните храмове трябва да са достъпни за всеки, в неговата епархия не са само за българи.  Той няма право да върши подобни безбожни неща с българските гробове. Една анатема би му дошла добре, колкото и символично да звучи това в днешно време. Вселенската патриаршия би трябвало да бъде сезирана по въпроса и тя да съдейства за по-късното отстраняване на владиката!

Министерството на външните работи трябва да се намеси веднага пред официалните власти на Република Македония. Незабавно връчване на ноти.

Българските патриотични организации трябва незабавно да изпратят протестни писма!


Категория: Други
Прочетен: 2480 Коментари: 1 Гласове: 0
Последна промяна: 27.02.2009 22:28

Минчо Драгов отново седеше на дървената пейка пред къщата си. Беше там всеки ден по обед и съзерцаваше минаващите по булеварда, срещу който живееше, мадами. Минчо живееше в старата дървена съборетина от 5 години, ненавиждаше я, но нямаше къде другаде да отиде. Къщата… по скоро бараката беше ниска схлупена постройка, имаше само една стая с изгнило дюшеме и заковани прозорци. Таванът беше покрит с мухъл, а когато вън валеше… валеше и вътре, но това, която Минчо най-много мразеше в дома си бяха тапетите - аристократично червени и покрити с релефни бурбонови лилии и разни други символи, които носят благородните френски пикльовци, както ги наричаше Минчо.

Днес Минчо имаше гост и на масичката до пейката се намираха две чаши пълни с тъмночервен пелин и конското копито, което той използваше за пепелник - последното използваемо нещо от старата кранта.

- На тоя Сер-ГЕЙ - произнесе последната сричка с по-висока интонация - да му бия два шута и да се ма’а! - каза разпалено Минчо.
- Право викаш, ама нал’ друг ши сла’ат? - запита риторично Цеко.
- Не ме ***, тоя да го нема, шото зарад него останах без работа! Изобщо не ща да ги виждам тия со-ци-ал-ис-тич-ни пикльовци, те май почваха от Франция, нал’ тъй? От ония френските, благородните пикльовци? На тях са се метнали!
- Де ше ги знам, е…. верно казваш, пикльовци са… някои и повече, ама другите са и дрисльовци!
- Изобщо не ми разправяй, те така гледат, че да ти изсмучат всички социално, като почнат от парите и стигнат до оная ти работа! Пък той, Сер-ГЕЙ, си умира да го направи т’ва последното!

Жестоко ще сбъркате ако си мислите, че двамата се гледаха един друг докато разговаряха, погледите им шаваха като пишещи машини по жените, които преминаваха.

- И на негово място?
- Бе, който дай, е! Не ме ***, да ней той! За на тоя дръвник съм му дал глас, той ми взе и работата…, значи ако мога…
- ???
- Ама не мога…
- ???
- Да-а го-о ма-ахна-а, БЕ! К’во да искам! От две години седя тук и гледам мацките, дето минават по пътя, зарад тоя…, тоя… коню****!

Минчо посегна към чашата с пелина, но реши за по-голям драматизъм да надигне направо бутилката, изпи няколко големи глътки, остави я и погледна оръфания си електронен часовник:

- 15:00, каза да ти напомня.
- Ех,… - започна нерадостно Цеко - … трябва да ‘одя…
- Заминай и до утре!

Малко след като Цеко си замина, Минчо се отпусна на пейката, опря се на стената зад него и аха, аха, да заспи, съзря момичето, което се беше появило от нищото на пейката до него.

- А - а -а! К’во, к’во! - викна стреснато Минчо, като отстъпваше назад по пейката с рефлексите на котка - К’ва, к’во?!

Момичето само се подхилна, отметна дългата си черна грива назад и се втренчи с парещите си зелени очи в Минчо.

- К’ва…, коя…, к’во правиш тук? - викна Минчо объркан.
- Спокойно, спокойно - отвърна тя със тих, нежен глас - имам да си говоря с теб.

Минчо, разбира се, все още не беше схванал за какво иде реч.

- Аз съм тая дето всички я търсите - замлъкна - свободата!
- Свободата? - учуди се Минчо.
- Свободата, дето я търсите, аз ви наблюдавам всички хора и когато реша се появявам пред някой от вас.
- Оная свобода? - пак се зачуди Минчо.
- Свободата!
- Дето я търсим? Тая дето ни дава да правим т’ва-онова?
- Ммм… да! - каза на Минчо свободата и поде - Чух разговора ти с Цеко и разбрах, че хора като вас се нуждаят от помощ, затова се явих пред теб и ще ти дам свободата да направиш едно нещо, каквото си поискаш!
- Едно нещо… - повтори Минчо.
- Да.
- Каквото си поискам… - повтори Минчо.
- Да.

Изведнъж той е погледна ококорено положи длан на нейната и каза:

- О-о-о, миличка, чака ни дълга вечер!
- А, да си ги нямаме тия! - Извика гневно свободата и дръпна рязко ръката си - Да си ги нямаме, щото ще извикам Васко Свободев да ме замества!

Минчо също дръпна ръката си, леко засрамен, и я сложи свита на юмрук под брадичката си, изглеждаше по детински наивен. След малко той посочи събеседницата си със показалеца на същата ръка и каза:

- Знам какво искам! Хе-хе! Най-накрая ще ми се сбъдне мечтата!

Свободата вече предвкусваше какво ще поиска Минчо, той си бе казал преди малко, само че на Цеко.

- Искам да отида на концерта на Мадона!
- На концерта… - повтори свободата.
- Да!
- На Мадона… - повтори свободата.
- Да!
Тя се замисли, погледна го странно и каза:

-Мадона? Ама ти… нали каза за Сергей?
- Оня Сер-ГЕЙ ли? Остей го него, аз да имам правото на едно желание и да не ида на Мадона! А-а-а т’ва се случва веднъж в живота!

Свободата, хвана съчувствено Минчо за ръката.

- Минчо, Минчо… пък Васко каза, че и от тебе може човек да е излязло…

Добри Чудомиров

25 февруари 2009г.


Категория: Забавление
Прочетен: 1456 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 26.02.2009 20:06
Рано сутринта на 19-ти една новинарска медийна страница грейна с необикновеено изображение. Долната гавра бе извършена на адрес : нюс.ибокс.бг
Така изглеждаше сайта им сутринта към 05:00 часа на 19-ти :



За идиотската гавра с паметта на един от най-възвишените Българи, трябва да отговарят не само пред закона а и пред народа. След няколкото умерени, но показващи тотално несъгласие коментара, както и директно изпратения от мен мейл до редактора, изображението беше променено, което по никакъв начин не изчиства невежеството им, ако се докаже, че е имало външна намеса. Аз немога да си представя дори що за човек наричащ себе си Българин би дори за миг си помислил, че подобна свинщина би била забвна или това може да се сметне за карикатура.

По случея бяха изпратени сутринта на 19-ти към 5:40 часа, съобщения до СЕМ и до прокуратура с прикачени снимки на оригиналната статия както се вижда тук, очаква се отговор от тях, който с тяхно разрешение ще бъде публикуван.
Нека не оставяме това да се размине на някой, за пореден път. В България има закони, и никой няма правото да петни името на България, нейното минало, настояще и бъдеще, и още по-малко великите и синове!

Източник: ЗАЕДНО
Категория: Други
Прочетен: 3027 Коментари: 4 Гласове: 1
Последна промяна: 20.02.2009 18:00
Съвсем скоро забелязах ето този пост в Svejo.net. Той носи заглавието "Спрете да се оплаквате!" и е пълен със снимки на бедстващи негри от Африка. Акцентира се, че ние не бива да се оплакваме, защото те живеят в много по-лоши условия от нашите.

Вярно е, живеят по-зле дори от нас, България е бедна страна, но има къде-къде по-окаяни народи, но това значи ли, че ние не трябва да се оплакваме?

Оплаквайте се, за да не стигнем тяхното ниво! Оплаквайте се постоянно! Правете го, за да не стигнем тях, защото тогава ще е късно!
Категория: Други
Прочетен: 1536 Коментари: 0 Гласове: 0
Обществото само си е виновно, че е дало почва на абсурдите да обсебят толкова голяма сфера от животите на всички ни и като част от това "общество" сме виновни и ние. Данте е казал, че най-големият порок е да стоиш безучастен, когато можеш да помогнеш. Този порок е присъщ за всички ни. По-точно, този порок отваря портите за абсурди.

Ама да си поговорим за малко абсурди...

Абсурдно е, че телевизията, вестниците, интернет и всички останали глобални медии заливат хората с аморални и анормални предавания и анализи. Причината е, че хората от болшенството са сеирджии - кора които обичат да гледат страданието на другите или вулгарните предавания на шау-бандитите от масовите телевизии. Не случайно музика като чалгата намира почва у нас (това и следващите няколко изречения съм ги споменавал и преди), при нея изкуството е загубило смисъла си, ценителите на тази музика гледат сеир - последна дума на пластичната хирургия или дебели като плондери, грозни, изрусени, изсребрени цигани с неясна сексуална ориентация. Всички чалгари използват това качество на народа ни, само дето понятието чалгар се е разтеглило доста... чалгари вече не само музикални инвалиди, а и политици и ред високоставени люде.

Абсурдно е и поведението на телевизиите и репортерите им, особено на ония от тях, които трупат пари в банковата си сметка благодарение на чуждото страдание. Златни времена за българската журналистика настанаха, наистина! Всяка вечер гледаме как осмихнали лица с микрофони пред тях представят репортажи за ново клане в Газа, за газова криза, за отвличания на автобуси и самолетни катасрофи, сякаш мед им капе по лоеното сърце. На всичкото отгоре тези репортажи се въртят и обогатяват често месеци наред, а сътворилите ги се изкарват герои.

Сред хората се толерира фалшив морал, внесен от западните "цивилизации", които били "толкова по-образовани от нас", тази идея разпространяват всички ония, които от ден на ден се халосват все повече по "Обединена Европа" и други глупаво утопични идеи. Към същия Запад бягат и всички ония слабохарактерни индивиди от "обществото", които решават, че тук - в България, "нищо не може да се направи", затова те бягат в чужбина и правят това, което уж "не можело да се стори" там - за благото на друг народ, вместо за своя, вместо за Родината си. Да не мислите, че всички заминали са мозъчни херурзи или ядрени физици? Повечето от тях работят същата работа, която не искат да работят тук - плочкаджийска, на гледачи, чистачи и всякаква друга работа, която допълва хората пета ръка в държавата. На всичкото отгоре тази държава е хвалена от емигрантите като добра. Братя имигранти, хвалете си я, тук - в България вие бяхте хора пета ръка, както повече от нас, сега сте нещо много по-лошо - роби пета ръка, които биват използвани за чужда кауза! Хората с поне капка характер ще останат тук - в България, за да се борят за просперитета и, за да и служат, вместо да правят това за чужди каузи, те ще се опитат да върнат славата на нацията, да възстановят идеалът България!

Но не е ли също абсурдно, че народът търпи гнета на порочната ни политическа система и върхушка, макар да е напълно наясно с престъпната, корумпираната и същност?

Не е ли абсурдно, че разните министри и кметове използват полицейска сила, за да бият мирно протестиращи граждани и да охраняват гей-паради, вместо да пратят малко джандарми срещу нарасващия цигански терор в български села и по-малките градове?

Не е ли абсурдно, че някои градове са като автономни, отделни от държавата, територии?

А отговорът навсякъде е НЕ! Абсурдно е друго, че има хора, които не предприемат нищо против абсурдите, които сами пораждат, а после се оплакват от тях!

Категория: Други
Прочетен: 1239 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 16.02.2009 16:02
Търсене

За този блог
Автор: vanadisbg
Категория: Други
Прочетен: 365929
Постинги: 38
Коментари: 326
Гласове: 248
Архив