Песен за горящото знаме
На знамената, които изгоряха.



Млад момък на баба си думаше:

“Знаме изгориха, бабо, знаме изгориха!
Доле в долината, там доле – зад Балкана,
зад Балкана, знаме изгориха, бабо!

Десет юнака гледат, бабо,
гледат как знаме гори!
Гледат бабо, гледат, как знаме гори!

Колкот’ повече гледат,
толкоз по-изгаря, бабо,
колкот’ по-изгаря, толкоз по-на дим става!”

Баба на внуче си думаше:

“Ша гори я!
Ша гори, та ше дими!
С тез юнаци лабави, цялото ше изгори,
цялото ше изгори, на дим ше стане!

И другите кат’ него ще изгорят,
ше изгорят, та ше изтлеят, на дим ше станат,
дорде, баби, знаме не остане!
И други свойто ше сложат!
Тогаз десетима юнаци ше бягат,
ше бягат, ше гасят,
щото камшик по техен дирник ше играй!

Ше изгори, баби, ше изгори!
Ше гасят, баби, ше гасят!”

23 октомври 2008г.

За жалост това е действителността. Бях свидетел на реално изгаряне на българското знаме .... в България!
На мача България - Италия. 10тина юнака с фуражки и палки гледаха какво се случва на метри от тях, а малцината които се хвърлихме да браним този свят символ за нашата родина отнесохме куп палки и псувни от нашата милиция!
Ще гори...