Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.10.2008 19:51 - Как цар Иван Александър изостави България
Автор: vanadisbg Категория: Технологии   
Прочетен: 3063 Коментари: 3 Гласове:
0

Последна промяна: 11.10.2008 19:58


Наскоро погледнах "Българските хроники" на С. Цанев, е нищо особено, все пак е писана от драматург и по-голямата част от писаното е измислено или написано твърде емоционално, но все пак е интеренска като художествена литература и като извори които са посочени и цитирани в нея.

Това са части от 2 странички от книжката, в които са сравнени 2 документа (пак да кажа, част от писаното са си съчинения на автора с курсив съм подчертал цитати от истински източници, събитията които са описано са истински - дори и в неподчертаната част) и двата писани горе-долу по едно и също време.


Докато от Лобната скала хвърляли еретиците или режели хулните им езици, или непослужните им уши, или жигосвали лицата им с нажежени железа,
       , докато унгарците превземали Видин и отвеждали в плен цар Иван Страцимир,
       , докато тръгналият уж да се бие с турците савойски граф Амадей VI превземал прословутите ония наши градове Ахтопол, Аполония, Анхиало, Месемврия и Емона, и те, по стара традиция, сами му се предавали
       (Само някакво си там Колокастро не се предало, а сражавало, тогава графът завзел крепостта с пристъп и нарязал на парчета жителите и);
       , докато Тоган бей сочел на север към Търново и викал на аскера си: Върви, нападай, коли, разрушавай, пали и разграбвай, а жените и децата зароби! -
        през същото това време в това същото Търново, откъм новоиздигнатия от царя Александър палат (царството му рухвало, а той нов палат си издигнал!) се чувало нежно пеене, като че ли пеели ангели небесни, и към палата бавно и тържествено пристъпяли хора, облечени в пищни златотъкани одежди, по които проблясвали скъпоцени камъчета -
         а в тронната зала на новоиздигнатия палат, седнал върху златен трон ги чакал цар Иван Александър със златна корона на главата, в обшита с бисери мантия, със златна огърлица на шията  и гривни на ръцете, с пурпурен пояс и препасан на бедрото златен меч, в дясната си ръка стискал скиптъра на царството,
          а с лявата си ръка държал нежната ръка на царицата, чудно красивата Сара, и тя седяла върху златен трон, и тя в обшита с бисери мантия и на главата със златна диадема, приличаща на лотос,
           от двете им страни върху златни трончета седели двамата малки Иванчовци – Иван Шишман и Иван Асен, и те със златни коронки на главичките и с малки жезълчета в ръчичките;
          от двете страни на шастливото царско семейство били наредени 77 пет-шестгодишни дечица, облечени в бяло – като ангелчета, и като ангелчета пеели:

Пристъпете, патриарси и светители,
монаси и иноци, съдии и боляри,
прости роби и свободни велможи,
целият църковен притч и цялото войнство -
погледнете сега, малки и големи,
победоносния български цар!

Нека с истинската песен прославим Бога,
който ни е дал велик воевода
и цар на царете – великия Иван Александър,
най-прославения между всички,
любезен и благоприветлив, и мощен в битки,
румен, доброзрачен и красив на вид -
със свити колена или правоходец,
гледащ сладко с очи на всички,
неизречения праведен съдия
за сивомаси и вдовици.

Никой от първите ни царе не ни се струва
такъв като тоз велик цар Иван Александър,
по своята военна мощ той ни изглежда
на втори древен Александър Велики,
а по своята вяра и благочестие
тай е втори свети Константин;
той хвана така всички свои врагове,
подложи ги под коленете си и установи
крепка тишина във Вселената.

Кой прочее, като е видял царя,
ще се върне скръбен в своя дом?

А ние пък, като му изплитаме
венци от радост, казваме:
Радвай се, български царю!
Радвай се, царю на царете!
Радвай се, от Бога избраний!
Радвай се, милостивий!
Радвай се, от Бога венчаний!
Радвай се, вишний!
Радвай се, от Бога пазений!
Радвай се, войноводче!
Радвай се, застъпнико на верните!
Радвай се, български славо и похвало!
Радвай се, царю Александре!
Радвай се, Иване!
Радвай се, граде Търнове!
Радвайте се негови градове и земи,
радвайте се и пак се сърадвайте,
тъй като имаме такъв цар!


("Похвално слово за цар Иван Александър")

А ней далеч от новопостроения златен палат, далеч от бляскавия Трновград, отвъд навъсения Балкан, в порутена някаква Божа обител, монах един незнаен, наречен Исая, над плаха свещичка наведен, от студ и от страх треперейки, скрибуцал с пачето перо върху белити полета на евангелието:

Никога ухо не е слушало и око не е виждало неволите и злочестините, що се изсипаха над всички нас.
Турците полетяха по цялата земя подобно на птици по въздуха. Едни от християните бяха изклани, други отвлечени в плен, а онези, които останаха, и тях смърт несретна ги покоси, защото погинаха от глад. Такъв глад наистина. Какъвто никога от създаването на света не е бивал и какъвто, Христе милостиви, да не настава никога вече.
Които пък се спасиха от тая напаст, те биваха изпояждани от вълци. Дене и ноще те нападаха и разкъсваха хората.
Уви! Какво прескъбно зрелище бе настанало! Опустя земята, лиши се от всичките си блага, погинаха людете, изчезна добитък и плодове.
Не остана княз или вожд, или наставник някой между людете, нямаше кой да ги избави и спаси.
И наистина живите облажаваха по-рано умрелите.


(Преписка на монах Исая. 1371г.)

image


На вас оставям да помислите, дали не сме на същото положение днес, след повече от 600 години.


Тагове:   България,   цар,   как,


Гласувай:
0
0



1. анонимен - balgaria pri car ivan aleksandar
07.01.2009 18:21
edinn goliam razkaz
цитирай
2. анонимен - balgaria pri car ivan aleksandar
07.01.2009 18:21
edinn goliam razkaz
цитирай
3. apollon - -----може да се правят паралели
01.04.2010 15:52
но позицията на Стефан Цанев като драматург е крайна
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: vanadisbg
Категория: Други
Прочетен: 382882
Постинги: 38
Коментари: 326
Гласове: 248
Архив