Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.02.2009 19:54 - Стадото иска Мадона, един разговор на Минчо Драгов със свободата
Автор: vanadisbg Категория: Забавление   
Прочетен: 1456 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 26.02.2009 20:06


Минчо Драгов отново седеше на дървената пейка пред къщата си. Беше там всеки ден по обед и съзерцаваше минаващите по булеварда, срещу който живееше, мадами. Минчо живееше в старата дървена съборетина от 5 години, ненавиждаше я, но нямаше къде другаде да отиде. Къщата… по скоро бараката беше ниска схлупена постройка, имаше само една стая с изгнило дюшеме и заковани прозорци. Таванът беше покрит с мухъл, а когато вън валеше… валеше и вътре, но това, която Минчо най-много мразеше в дома си бяха тапетите - аристократично червени и покрити с релефни бурбонови лилии и разни други символи, които носят благородните френски пикльовци, както ги наричаше Минчо.

Днес Минчо имаше гост и на масичката до пейката се намираха две чаши пълни с тъмночервен пелин и конското копито, което той използваше за пепелник - последното използваемо нещо от старата кранта.

- На тоя Сер-ГЕЙ - произнесе последната сричка с по-висока интонация - да му бия два шута и да се ма’а! - каза разпалено Минчо.
- Право викаш, ама нал’ друг ши сла’ат? - запита риторично Цеко.
- Не ме ***, тоя да го нема, шото зарад него останах без работа! Изобщо не ща да ги виждам тия со-ци-ал-ис-тич-ни пикльовци, те май почваха от Франция, нал’ тъй? От ония френските, благородните пикльовци? На тях са се метнали!
- Де ше ги знам, е…. верно казваш, пикльовци са… някои и повече, ама другите са и дрисльовци!
- Изобщо не ми разправяй, те така гледат, че да ти изсмучат всички социално, като почнат от парите и стигнат до оная ти работа! Пък той, Сер-ГЕЙ, си умира да го направи т’ва последното!

Жестоко ще сбъркате ако си мислите, че двамата се гледаха един друг докато разговаряха, погледите им шаваха като пишещи машини по жените, които преминаваха.

- И на негово място?
- Бе, който дай, е! Не ме ***, да ней той! За на тоя дръвник съм му дал глас, той ми взе и работата…, значи ако мога…
- ???
- Ама не мога…
- ???
- Да-а го-о ма-ахна-а, БЕ! К’во да искам! От две години седя тук и гледам мацките, дето минават по пътя, зарад тоя…, тоя… коню****!

Минчо посегна към чашата с пелина, но реши за по-голям драматизъм да надигне направо бутилката, изпи няколко големи глътки, остави я и погледна оръфания си електронен часовник:

- 15:00, каза да ти напомня.
- Ех,… - започна нерадостно Цеко - … трябва да ‘одя…
- Заминай и до утре!

Малко след като Цеко си замина, Минчо се отпусна на пейката, опря се на стената зад него и аха, аха, да заспи, съзря момичето, което се беше появило от нищото на пейката до него.

- А - а -а! К’во, к’во! - викна стреснато Минчо, като отстъпваше назад по пейката с рефлексите на котка - К’ва, к’во?!

Момичето само се подхилна, отметна дългата си черна грива назад и се втренчи с парещите си зелени очи в Минчо.

- К’ва…, коя…, к’во правиш тук? - викна Минчо объркан.
- Спокойно, спокойно - отвърна тя със тих, нежен глас - имам да си говоря с теб.

Минчо, разбира се, все още не беше схванал за какво иде реч.

- Аз съм тая дето всички я търсите - замлъкна - свободата!
- Свободата? - учуди се Минчо.
- Свободата, дето я търсите, аз ви наблюдавам всички хора и когато реша се появявам пред някой от вас.
- Оная свобода? - пак се зачуди Минчо.
- Свободата!
- Дето я търсим? Тая дето ни дава да правим т’ва-онова?
- Ммм… да! - каза на Минчо свободата и поде - Чух разговора ти с Цеко и разбрах, че хора като вас се нуждаят от помощ, затова се явих пред теб и ще ти дам свободата да направиш едно нещо, каквото си поискаш!
- Едно нещо… - повтори Минчо.
- Да.
- Каквото си поискам… - повтори Минчо.
- Да.

Изведнъж той е погледна ококорено положи длан на нейната и каза:

- О-о-о, миличка, чака ни дълга вечер!
- А, да си ги нямаме тия! - Извика гневно свободата и дръпна рязко ръката си - Да си ги нямаме, щото ще извикам Васко Свободев да ме замества!

Минчо също дръпна ръката си, леко засрамен, и я сложи свита на юмрук под брадичката си, изглеждаше по детински наивен. След малко той посочи събеседницата си със показалеца на същата ръка и каза:

- Знам какво искам! Хе-хе! Най-накрая ще ми се сбъдне мечтата!

Свободата вече предвкусваше какво ще поиска Минчо, той си бе казал преди малко, само че на Цеко.

- Искам да отида на концерта на Мадона!
- На концерта… - повтори свободата.
- Да!
- На Мадона… - повтори свободата.
- Да!
Тя се замисли, погледна го странно и каза:

-Мадона? Ама ти… нали каза за Сергей?
- Оня Сер-ГЕЙ ли? Остей го него, аз да имам правото на едно желание и да не ида на Мадона! А-а-а т’ва се случва веднъж в живота!

Свободата, хвана съчувствено Минчо за ръката.

- Минчо, Минчо… пък Васко каза, че и от тебе може човек да е излязло…

Добри Чудомиров

25 февруари 2009г.

image



Тагове:   Мадона,   Минчо,


Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: vanadisbg
Категория: Други
Прочетен: 365929
Постинги: 38
Коментари: 326
Гласове: 248
Архив